Стефан Бонев

проза

Литературен клуб - 20 години! | съвременна българска литература | страницата на автора

 

КАТО КРИЛА НА АНГЕЛИ

 

Стефан Бонев

 

 

         Йохан ван Ларен седеше на бюрото си, опрял лакти на плота и заровил почти прозрачните си пръсти в оредяващата си русолява коса. На това старо писалище бяха работили баща му, дядо му и прадядо му. През всичките тези дълги десетилетия кабинетът беше запазил едновремешния си вид и стил, сякаш навън Амстердам не се беше променял от времето на вятърните мелници.
         И през всичките тези години бизнесът на семейството беше във възход, доказвайки пред света за пореден път, че холандец е синоним на търговец в най-добрия смисъл на тази дума, разбира се. Всичко беше така до момента, в който с този бизнес се захвана младият Йохан.
         Сам той усещаше, че генът му не е точно същият като на предците му.
         Влечеше го повече изкуството. От малък обичаше да рисува. Все пак, освен търговец, холандец означава и художник. Обаче рисуването не се приемаше особено насериозно от семейството и в крайна сметка младата издънка на стария търговски род трябваше да поеме бизнеса с производството и продажбата на електроматериали. Контактите, щепселите, електромерите, лустърклемите и фасонките не бяха най-любимата тематика на Йохан, но той, ще - не ще, трябваше да се занимава с тях.
         По-малко от пет години бяха изминали от смъртта на баща му, а семейната фирма вече беше пред фалит. Йохан нямаше нито усета на търговец, нито познанията на инженер, а още по-малко пък находчивостта на юрист. Докато се опитваше да управлява бизнеса, му нанесе такива щети, че в момента срещу него водеха дела както кредиторите му, така и клиентите, бившите му работници и административният персонал, които не бяха получавали заплати от доста месеци. За данъците да не говорим.
         Йохан вдигна очи от писалището, отпи поредната солидна глътка от чашата с уиски и огледа кабинета. Единственото ново нещо тук беше компютърът. Иначе всичко си беше както в онова време, когато прадядо му се заселил на това място, построил къщата и започнал бизнеса си.
         Впрочем и още едно нещо нарушаваше брилянтната хармония на старинното бюро - стоманената студенина на стария револвер, останал от времето на дядо му.
         Йохан не намираше повече смисъл в живота си. Не се справи и провали традиционния семеен бизнес. През това време дори и лиричната му душа беше закърняла, затрупана от купища отчети, сметки, договори и ипотеки. Тази сутрин беше изровил статива, платната и палитрата, до които не се беше докосвал от много време. Оказа се, че няма вдъхновение да нарисува каквото и да било. Оставаше му само този стар семеен револвер. Гледаше го и не можеше да накара ръката си да го вземе и да го насочи към слепоочието. Дори и за това не ставам, каза си Йохан и удари с юмрук по масата.
         Точно в този момент се почука. Йохан стреснато понечи да скрие пистолета, но преди да успее да го направи, вратата се отвори и в кабинета влязоха двама непознати млади мъже. Бяха ниско подстригани, широкоплещести и облечени в почти еднакви елегантни, но някак безлични черни костюми.
         - Знаем, че искате да се самоубиете - каза единият от тях.
         - Знаем и защо. Впрочем май всички знаят - допълни другият.
         - Кои сте вие? - не можа да познае собствения си глас Йохан.
         Уплахата, която изведнъж го обхвана, беше по-силна дори от страха пред самоубийството.
         - Нека да приемем, че ние сме вашите ангели-пазители - отвърна първият с тънка иронична усмивка. - Извинете ни, че се появяваме толкова късно, за да спасим вашия бизнес. Макар че в крайна сметка, ако нямаше нещо за спасяване, нямаше защо и да се появяваме при вас. Нали така?!
         - Предлагаме ви една сделчица - допълни другият и сключи пръстите на ръцете си. - Нека бъдем делови: от вас - все още престижното западняшко име, вашето лично име и това на фирмата ви, от нас - парите - те са безименни и не миришат, но са също така престижни.
         - Ще се разплатите с всички, на които дължите пари - продължи първият. - А после ще приватизирате държавна електрокомпания в една малка европейска страна, която неотдавна се раздели с комунизма.
         - Предлагаме ви почтен бизнес, така че от тази антика няма да имате нужда - каза вторият мъж и взе револвера от бюрото му.
         От движенията му личеше, че има опит при боравенето с оръжие.
         - И, моля ви, забележете! - вдигна показалец първият ангел. - Единствените ви задължения ще бъдат само да подписвате документи и да правите добро впечатление. Има кой да мисли за останалото. И все още не е късно да станете известен художник. Покрай другото - все пак сте холандец.
         През цялото време Йохан ван Ларен не можа да обели и дума. Успя само да ахне, когато двамата неканени гости изсипаха върху писалището съдържанието на своето елегантно черно куфарче.
         Търкалящите се пачки и банкноти шумоляха почти като крила на ангели.

 

 

 

 

 

 

върни се | продължи

 

 

Електронна публикация на 13. февруари 2014 г.

г1998-2018 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]