Росица Борковски

проза

Литературен клуб - 20 години! | страницата на авторката | нова българска проза

 

Наблюдение върху съпругата на един мечтател в Кайро

 

Росица Борковски

 

         Тя е винаги на първа линия. И винаги избира прекия път. Пряк като скрита същност на евтино. Понякога и на втора употреба. Знае цената тук, там и къде стоката е прясна. Прясна като пряк път към здраве и дълголетие. Никой не може да прецака тая съпруга. Знае мръсните микробуси и метрото. И проповядва сред пътниците да не плюят, както и да не си хвърлят хартийките. От обич, казва им, към отечеството ви. Понякога шие по кройки на Burda. Дрехи, не униформи. И се възмущава, когато от обратната страна на дрехата стърчи излишен конец. Тоест изпипва детайлите. Отвън и отвътре. Ходи редовно на църква. Пости. Ръцете й са грубички. Изчистили са балкона, убили са плъх, ей толкова голям, изхвърлили са боклука - три пъти нагоре-надолу по стълбите, понеже няма асансьор, пренаредили са мебелите. Но пък като гледаш розовите й бузи, никога няма да й дадеш годините. Когато си пийне, говори повечко. Случва се и да падне. Става, отупва се и се смее с ръце на хълбоците. После взема присърце съдбата на мюсюлманките. Особено кастрацията. Говори по темата с такава страст, че ти се иска да се хвърлиш в борбата. Между другото, мрази някой да си пука пръстите. В тоя ред на мисли да не пропуснем двете деца. Достатъчно големи, за да се грижат сами за себе си. Възпитани в немски ред, пестовност и чистота. От нея.
         А от него какво? От него са разказите за Босна, Ирак и Афганистан, оная стара пиратска карта и мечтите по диамантите, скрити някъде в черната гръд на Африка.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 01. април 2007 г.

г1998-2018 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]