Росица Борковски

проза

Литературен клуб - 20 години! | страницата на авторката | нова българска проза

 

Фрагментария

 

Росица Борковски

 

         Не вярвам в разпадането. Не вярвам и в събирането. Балансът между двете вярва, че ние ще го открием.

 

         ето сега ще се разпадна ще се събера после пак ще се разпадна ще редя безсмислици в очакване някой грижовник да ме събере и да ме интерпретира ще блудствам със словото и то ще ме търпи и обгрижвателят ще се опитва да ме вкара в някоя реновирана парадигма а любителите на парадигми ще вземат повод от това и ще ме парадигмосат а после ще ме дъвчат и изплюват докато както съветват йогите не се превърна в добре смляна кашичка в устите им сетне ще ме преглътнат а мозъците ще се оригнат така е после ще се погавря и с тишината ще я насищам със собственото си безмълвие а тя ще ме моли да я осмисля в думи но аз алчна скъперница ще кътам думите за себе си докато не започнат бавно да се изцеждат от тишината и да капят тежко много тежко и противно на вестникарските провиждания че дума дупка не прави ще надупчат душите ви и през дупките ще изтичате и вие и аз и така ще се случваме така ще се случва животът ни ще се случват мечтите ни неслучваемото ще се случва а колелото на случваемостта ще ни върти до окончателното случване на случализма и така ще бъде с всичко що си мислим че знаем а знаем ли а помним ли а виждаме ли че езикът е отражение на обществото и погледнато социолингвистичному какъвто езикът такова и обществото и както винаги и обратното е вярно накъсано фрагментарно и всяка социална единица подобно на словесната е за себе си сама където да я сложиш навсякъде псевдосмисъл излъчва и към общия хор на безсмислието своя принос дава дъра се сдобива с етимология бъра вече е семиотизъм два забравя летоброенето а чадъра бройната си форма да излитаме да излитаме словно мисловно и дословно накъде е все едно важно е във въздуха да ритаме без значение срещу какво да звучим колоритно да изглеждаме хармонично да се фрагментираме към европа и да няма край да няма край нашир и длъж ....

 

 

Фрагментария

 

а ла Шекспир

 

Като актьор, обзет от силен смут,
Чиято памет е изневерила...

 

Уилям Шекспир, Сонет 23

 

 

Като бърборещо пред син екран дете,
чиято памет още предстои
и като склеротик от спомени зашеметен,
чието "днес" е в ъгъла и непробудно спи,
така и ний, моряци без компас,
се давим във море от думи
и вярваме, че "аз си ти" и "ти си аз",
и мислим, че в намирането нещо губим.

 

Добре, че този свят така е устроен -
след тъмна нощ изгрява светъл ден.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 28. август 2007 г.

г1998-2018 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]