Росица Борковски

проза

Литературен клуб - 20 години! | страницата на авторката | нова българска проза

 

Ключ

 

Росица Борковски

 

На Евгени

 

         Ключът бил хвърлен от жената от балкона на петия етаж и паднал в тревата пред блока в понеделник следобед. Мъжът го проследил с поглед. Видял го как проблеснал на слънцето и тупнал ей там, на две крачки от него. Даже на една. Навел се с убеждението, че ще го намери веднага, ще го пъхне в джоба и денят ще си продължи: ще се качи на рейса, ще отиде в увеселителния парк, където ще си сложи червения нос, ще прави фокуси и други интересни за малчуганите абракадабри, изобщо животът ще си върви както пътнически влак трака по разписанието и релсите. Обаче ключът го нямало. Преровил мъжът тревата наоколо стръкче по стрък три пъти. Нямало го. Намерил само някакво парче черна прежда с навързани възли. "Нищо", казал си, "сигурно е паднал в четвъртък". Тая мисъл му хрумнала, понеже изведнъж времето му се явило като течащо по маркуч, навит на спирала, чийто врътки се докосвали. В маркуча тук-там имало дупчици и мъжът си рекъл, че като се случи две дупчици да съвпаднат, тогава времето преминава през тях по права линия вместо по спиралата. Ето, казал си той, това се е случило с ключа, шмугнал се е през дупчиците и е паднал направо в четвъртък, докато ние ще трябва да извървим нашия път по спиралата, демек през вторника и срядата. Тия разсъждения му вдъхнали увереност, която се слегнала в спокойствие. Ето защо мъжът забравил за ключа и продължил да си живее живота по спиралата на маркуча. Не щеш ли, дошъл денят четвъртък. Случайно или не, мъжът минал покрай онова място пред блока и, ако искате вярвайте, ама ключът си лъщял там като един автостопаджия, който чака някой да си го прибере у дома. Мъжът така и направил за радост на кахърната жена.
         Това е повърхността на историята.
         А ето какво, според някои очевидци, в действителност се било случило с ключа. Малко преди да падне в тревата, те го видели как наистина се изсулил през дупките на времевия маркуч, но не паднал веднага в четвъртък, а първо се върнал назад и се превърнал в оная черна прежда с възлите, която мъжът видял и не й обърнал внимание. Тя обаче не била проста връвчица черна прежда с възли, ами молитвена броеница. Православна. На руски я наричат "чётка" (от броя), на старославянски я наричали "вервица" (връв) или още "лестовка" (стълба). В това време, според Евангелието от Матея 16:19, Иисус се обърнал към Петър с думите: "И ще ти дам ключовете на Царството Небесно, и каквото свържеш на земята, ще бъде свързано и на небесата, и каквото развържеш на земята, ще бъде развързано и на небесата." Очевидците си задали въпроса защо в тоя така наречен контекст Иисус ще говори за свързване и развързване, а не за заключване и отключване. И си отговорили: защото Исус е дал на Петър не дървени ключове, каквито са измислили египтяните преди четири хиляди години, нито пък железни, каквито са били ползвани по-късно, да не говорим за тези от наши дни. Ключът е бил онази връв с възли. Тая връв, дето я изпридаме с делата си и свързваме тук, за да я развърже Той после там. Очевидците не знаели обаче защо всичко това се било случило. Искало им се да вярват, че тия премятания и метаморфози имат причина. Но можело и да нямат. Често пъти причините ги намираме после, като ключ, паднал в четвъртък. За радост на кахърните.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 20. септември 2007 г.

г1998-2018 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]