Росица Борковски

проза

Литературен клуб - 20 години! | страницата на авторката | нова българска проза

 

Дрезгавият глас на Далидá

 

Росица Борковски

 

         

Дрезгавият глас на Далидá пее paroles, paroles, а Ален Делон, както при първата среща, я умолява за последен път.

 

Вирджиния Улф ме разхожда из онази haunted house, в която за мой срам съм за първи път.

 

Спомените – caramels, bonbons et chocolats – се разтапят в устата, а аз мачкам шарените станиолени опаковки и не искам да преглътна.

 

Отпивам от чая с мляко и доливам гореща вода.

 

Загриженият млад книжар поглежда иззад касовия апарат. Тревожи се дали се чувствам добре. Дали ще дойда отново.

 

И какво стана сега? Разплаках се. Просто от нищото, от песен и разказ, от спомен и чай, да не говорим за книжаря. Ей така ще дойде и краят на света – от дългия път на успоредни мигове, пресекли се в сърцата ни.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 01. февруари 2007 г.

г1998-2018 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]