Чешо Пухов

проза

Литературен клуб | съвременна българска литература | страницата на автора

 

РАКИЯТА НА ЛОРА

 

Чешо Пухов

 

         Ракията на Лора е в хладилника на Марин. А хладилникът на Марин е вкъщи. Седи си в коридора и тихо ръмжи - като куче, на което ужасно му се ще да излезе на разходка, но стопанинът му спи и то знае, че никак не е удачно точно сега да проявява характер.
         Някой попита ли защо хладилникът на Марин е вкъщи? Никой? Е, добре, да се върна тогава на ракията на Лора. Кехлибареножълта, както е прието да се казва, бистра е и изпълва една тумбеста бутилка. Макар че ракията е в хладилника, Лора няма нищо общо с Марин, тя всъщност е приятелка на Ангел. Някой да иска да знае кой е Ангел? Не?
         Хубаво, значи да спомена, че ракията е гроздова. Въпреки цвета. Така поне каза Лора като я донесе, аз още не съм я опитвал. Само я гледам от време на време, когато отварям хладилника на Марин. А го отварям честичко. Повечето пъти, за да извадя нещо, не за да слагам. Какво вадя ли? Формичката за лед, в която водата така и не ще да замръзне. Някое от рафтчетата, които излизат трудно, защото са поизкривени. После развъртам крушката. Така като отворя, ако не свети в коридора, не мога да видя ракията на Лора. Само я напипвам - тумбестата бутилка, студена като... Иска ли някой да знае като какво? Не, нали? Както и да е, изтръгвам копчето за регулиране на температурата, изкъртвам вратичката на камерата, изскубвам лавичката за яйца. Т. е., вадя разни неща. От хладилника. Само ракията на Лора не закачам. Седи си тя там като полярно слънце в тъмнината на полярната нощ. Някой каза ли нещо? Аха, счуло ми се е. Докъде бях стигнал? Да, до ракията на Лора. Ама аз нали с нея започнах? И с хладилника на Марин, където е тя. Между другото, някой разбра ли кой е Марин? Не че е много важно, но все пак, нали вадя от хладилника му разни неща. И той става все по-малко хладилник. Макар и ракията на Лора още да е там. В тумбестата бутилка. Кехлибареножълта. Бистра. Е, нещо беше казано поне за Лора, нали? Че е приятелка на Ангел. И че е донесла ракия. Така де, нали името й го има в заглавието, значи е редно за нея да има повечко информация. Въпреки, че основното разбира се е ракията. Дали пък не е сливова, тази ракия. Или кайсиева. Или плодова, каквото и да значи това. А може да е от червено грозде. Така или иначе, цветът й си го бива. Така добре се връзва с тумбестата бутилка, която още е в хладилника. То какво ли остана от него - току-що изхвърлих чекмеджетата и откъснах тръбите. Сега дера стените. Всичко ще унищожа, но ракията няма да докосна.
         Ракията на Лора.
         Която беше в хладилника.
         На Марин.

 

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 24. ноември 2004 г.

г1998-2018 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]