Радослав Чичев

поезия

Литературен клуб - 20 години! | съвременна българска литература | страницата на автора

 

***

 

Радослав Чичев

 

     

    Морето е завързано куче,
    пяна от устата му излиза,
    отразява се в небесното корито,
    за да блеснат зъбите му остри,
    насочени към ново дъно.
    Бездни без начало и безкрай.

     

    Надига се,
                   ръмжи
                                  и стихва.

     

    Морето няма си стопанин.
    Уморено до брега притихва,
    с език пясъка облизва,
    стопля мократа си козина.

     

    Шалове покриват загорелите тела,
    под чадърите изстиват въглени,
    небесното корито ги залива,
    с метафори от смях и синьо.
    Толкова са леки, че не знаят
    на плажа как успяват да лежат.

     

    Поклащат се,
                        залитат
                                       и припадат.

     

    Сенките, излезли от скалите,
    пълзят към хората замаяни на плажа,
    гладни са за мрак и плътност,
    до залез слънце всичко ще погълнат.

     

    Брегът разделя света на две:

     

    в едната половина - солта отмерва часовете.
    В другата половина - часовете отмерват солта.

     

    Лекота и ужас.
    Лекота и ужас.

     

     

     

     

     

     

     

     

     

    ---

     

    * С това стихотворение Радослав Чичев спечели
    Фестивала "София: Поетики" - 2012 г.

     

 

 

Електронна публикация на 05. септември 2012 г.
г1998-2018 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]