Радослав Чичев

поезия

Литературен клуб - 20 години! | начална страница на книгата | страницата на автора

 

***

 

Радослав Чичев

 

     

    Добро утро – утрото е добро.
    Тя целуваше просяка в утрото му,
    и се отправяше на Север.

     

      - Колко е добро едно утро?
          - Колкото камъче в детската пазва.
      - Утрото може ли да прави жабчета?
          - С всеки следващ подскок то потъва.

     

    На събудените й рамене кацаха прашинки,
    заспали молекули търсещи приют,
    тя им го даваше и обещаваше Север.

     

      - Кога раменете й заспиват?
          - Когато пръстите шептят.
      - Прашинките няма ли да я затрупат?
          - Техният сън не е вечен.

     

    Тя правеше утрото добро в „Добро утро” за него.
    От шумоленето и стъпките на пешеходците
    всичко започваше, тялото ставаше.

     

    Едно куче, което наблюдава стиха отстрани: няма ли
    някой да ме почеше, през нощта са ме полазили бълхи.

     

     

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 22. февруари 2012 г.
Публикация в кн. „От прашинката на деня“, Радослав Чичев, ред. Иван Ланджев, Изд. „Арс“, Благоевград, 2011 г.
г1998-2018 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]