Радослав Чичев

поезия

Литературен клуб - 20 години! | начална страница на книгата | страницата на автора

 

***

 

Радослав Чичев

 

     

    Нощта е лека – лека нощ.
    Той слагаше нощта на раменете си,
    и се отправяше на Юг.

     

      - Колко тежеше тая нощ?
          - Колкото куфар пълен с бели ризи.
      - Нощта има ли копчета?
          - Всяко следващо копче я приближава до деня.

     

    Очите под клепачите му никога не спят,
    винаги будни показват нула часа.
    Този Юг, в който винаги е нула.

       

      - Кога очите му почиват?
          - Когато клепачите се шегуват.
      - Очите му не са ли много кръгли?
          - Това е изискването към всяко око.

     

    Той носеше нощта, в която спеше тя,
    от пътя чаршафите са ветрила.
    Леко и прохладно е на вятъра.

     

    Въпрос на едно дете, наблюдаващо стиха отстрани:
    ако някой открадне клепачите му,
    какво ли ще показват очите му когато спи?

     

     

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 22. февруари 2012 г.
Публикация в кн. „От прашинката на деня“, Радослав Чичев, ред. Иван Ланджев, Изд. „Арс“, Благоевград, 2011 г.
г1998-2018 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]