Радослав Чичев

поезия

Литературен клуб - 20 години! | начална страница на книгата | страницата на автора

 

***

 

Радослав Чичев

 

     

    Щастие:

     

    джобовете са пълни с пумпали,
    увиснали усмивки носи шията.
    Морски камък до крака, който не е море.
    Пердета през светлината.
    Виенско колело на думите
    и една вятърна мелница за вятър.

     

    Не се нуждае от рамка, за да се превърне в картина.
    Не иска нотите си в петолиния да впише.

     

    Преминава границата със Съня, където:

     

    орехите чупят дланите му меки,
    от тях се стеле око на врабец.
    Стъпките му придобиват шумолене,
    печат за откровение и писмо.
    Восъкът му пари под очите.
    Разпятие в клепачите му тлее.

     

    Къде?
    Къде е?
    Къде е връзката?
    Къде е връзката между щастието?
    Къде е връзката между щастието и?
    Къде е връзката между щастието и сънят?

     

    Връщане от странство:

     

    влажни са чаршафите белосани,
    по стената има дупки и боя отдавна.
    Промяната е постоянна величина.
    Стомахът му прилича на юмрук.

     

     

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 22. февруари 2012 г.
Публикация в кн. „От прашинката на деня“, Радослав Чичев, ред. Иван Ланджев, Изд. „Арс“, Благоевград, 2011 г.
г1998-2018 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]