Радослав Чичев

поезия

Литературен клуб - 20 години! | начална страница на книгата | страницата на автора

 

Вратите

 

Радослав Чичев

 

     

    Да оставиш обувките си пред вратата,
    дъбовата врата, дето скърца при мисълта за бук,
    дето няма ключалка измислена за ключа й
    и кълвач липсва да почука.

     

    Вратата затворена зад тези, които не виждаш.
    Лицата невидими имат ясни черти.
    Непроменливи.
    Но не като геометрия,
    а като вятър.
    Вятърът винаги идва и си отива като вятър.

     

    Полунощ е.
    Полунощ е разделена тъмна ябълка в ябълката.
    Разделена
    между това, което липсва и това, което го няма.
    Виси без стрелки.
    В полунощ е тъмно – очите са изгорели от луната,
    затворени за сънуващите.
    Зад вратата.

     

    Обувките изчезват или се появяват,
    на краката на сънуващите.
    Те отекват в съня.
    Сънят е глух и сляп за сънуващия го.
    Зад вратата.

     

     

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 22. февруари 2012 г.
Публикация в кн. „От прашинката на деня“, Радослав Чичев, ред. Иван Ланджев, Изд. „Арс“, Благоевград, 2011 г.
г1998-2018 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]