Радослав Чичев

поезия

Литературен клуб - 20 години! | начална страница на книгата | страницата на автора

 

***

 

Радослав Чичев

 

     

    Добър ден – денят е добър.
    То потупваше издутия си корем,
    и се отправяше на Изток.

       

      - Колко е издут един корем?
          - Колкото издухан мехур от веро.
      - Корема може ли да се спука?
          - Не, на него има колан.

     

    В препълнената му чиния един следобед чакаше,
    ленив и унил, до дрямката броеше бавно,
    то пресмяташе всичко и го хвърляше на Изток.

       

      - Кога следобеда спира да чака?
          - Когато се изпари във вечерта.
      - Дрямаката може ли да е пъргава?
          - Единствено при пъстървите може.

     

    То не знаеше нищо за добрия ден в тази част на деня.
    За него беше важно на корема да му е удобно,
    от плавното издуване панталоните трептяха.

     

    Един просяк, който наблюдава стиха от страни:
    няма ли някой да пусне стотинка, две,
    златото на слънцето сега ще ме застигне.

     

     

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 22. февруари 2012 г.
Публикация в кн. „От прашинката на деня“, Радослав Чичев, ред. Иван Ланджев, Изд. „Арс“, Благоевград, 2011 г.
г1998-2018 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]