Цвета Делчева

поезия

Литературен клуб - 20 години! | страницата на авторката | „Краят на лятото, вечността“

 

VІ.НАСИЩАНЕ СЪС КРАЯ

 

Цвета Делчева

 

 

-19-

 

ТОЙ: Вече не се събужда от нетърпение, за да види как
зората потреперва като екран,
на който думите летят във фигури
и впечатляват повече със своето наличие, отколкото със смисъла,
едно постоянно загребване
на малко повторение в замесването
на това състояние на щастие,
което непрекъснато подхващаше
одата на радостта,
докато се насищаше с нея.

 

 

ТЯ: Вървя през бялата пустиня
и чертите ми стават все по-неопределени,

 

разочароването е работа на математиката,
на статистиката,

 

все по-трудно стигам с любимите няколко такта до смисъла и го превеждам
на моята азбука, записвам думите,
върху каквото ми попадне,
докато чакам разкривената човка
на двете компенсиращи се стрелки
да донесе поканата в долния край на деня
или направо върху прозорчето в ръката ми
да се реши задачата на разстоянието,

 

защото мълчанието не предпазва от нищо,
то прекъсва самото мислене,
за да избяга от знанието за мен.

 

Събирам всички кестени по пътя си
сякаш отивам на среща,
която е отменена с едно кратко съобщение
и днес, и утре, и вдругиден,
трябва да се лекувам от тази зависимост
да искам моята свещичка
чиста и свята жертва
да получава ежедневно потвърждение
в кутията, в черната кутия,
която съдържа най-важното,
която ще остане
и след като земята катастрофира
като някаква разполовена ябълка
и семките й случайно попаднат
насред запустялото лозе
с два-три подивели корена отел,
които сега раждат ягоди
и една упорита оса най-после ще ме ужили,
за да започне да ме приготвя за края.

 

 

-20-

 

ТОЙ: Гледа края, който се влачи –
може да го подхване пак,
да хапе нежно неустоимата опашка
по цялата й дължина или да пусне
една стрела право в затварящата се чернота, членоразделна, да се слее,
да се допълни с нея така,
сякаш може да я неутрализира.

 

ТЯ: Мъча се да чуя фалшивите тонове,
проточили толкова дълго настройването
на духа на това общо произведение,
темпото е бавно, твърде бавно,
независимо от сложността.

 

Понякога ще ми се иска
да натроша това, което се е случило,
за да премахна част от него,
не виждам как да стане иначе,
понеже е толкова излишно, че изпъква –
разголване, което трупа смут
от някакво внезапно настъпило
безредие по границите.

 

В началото всичко е много подвеждащо,
мислиш, че слагаш глава, ръка,
държиш отворена пролуката,
защото думите не помниш,
буква по буква забравят малките изневери
в плитки гънки на някаква скална завеса,
несъвършенства, които мога да наблюдавам,
затворени в полускъпоценни камъни.

 

но повече ме е страх от твоите откровения,
които ще се опитат да ме убият,
а сетнините ми с тях ще са горчиви

 

и есента ще се натъжи и ще погрознее,

 

не зная как да се съобразявам с други –
многото украшения, които им слагам,
ги правят да изглеждат евтини,

 

докато аз принасям жетрви без недостатък -

 

вземи, колкото е необходимо
и после ме намери,
ти винаги ме намираш:

 

аз съм всичко,
аз не мога да бъда по-малко –

 

няма място за мен между другите,
аз трябва да им направя място.

 

 

-21-

 

ТОЙ: Не отмества поглед от пътя –
надежда дълго несбъдвана изморява
и трябва да има височина,
а най-отгоре един многоъгълен прозорец
без стъкла в самия купол,
за да не задържа тази извънмерна тъга,
надзиравана с очи, които се местят
насам-натам като чистачки.

 

 

ТЯ: Не искам никога направо,
но чакам по всички възможни начини –
това е твоят ад.
И мрежа, през която едва провиждаш.

 

Понеже обичаме само брега на морето,
не и самото море.

 

Докато не се познавахме,
всичко изглеждаше възможно.

 

Разкрачвам тази остра ножица,
навеждам се и, между двете
инатливи рамене на ъгъла,
изчаквам всичката вина да се стече надолу
и виждам нещата от другата страна:
можех да пренаредя света,
да се върна още веднъж,
да го кажа за последно
и само с една дума,
но аз съм я изкрещяла като комета
и тя се е разпаднала по пътя,
а мракът е отхапал
по-голямата част от значението

 

и моята поема не може да се поправи,
дори да знаеш огромни пасажи наизуст.

 

Извират лечебните води,
които нищо не напояват.

 

Прелиствам по-бавно, едва-едва последните, най-захарни лета, на дните четивото,

 

и картата на времето
полека се изплъзва от ръцете ми,
натежала от сладост, с восъчни кости,

 

заспивам в топлата следа на залеза
и спя сега, и спя върху ръката ти,
момиченце си пълни шишенце от лекарство
със семена и после ги раздава
на слънчогледите, които пред нея се редят,
внимателно, за да не ги изпусне
и да настане безпределна мъка
и пътищата да потънат в неизвестност.

 

 

-22-

 

ТОЙ: Когато в своя нов, по-кратък път,
в самия край на лятото започна
кръвта да се обръща само
между сърцето и страстта -
завърна се във своите владения,
за да му бъде ден за тръбен звук
и заизвика чувствата като от кош,
поставен на средата,
и всяко с различен глас…

 

ТЯ: Когато развълнува даже житото,
което би могло да обитава такова място,
усетих две червени камшичета в зеленото
отново да ми връщат болката
и да избутват всички сълзи през очите ми,
за да опънат мокрия, набръчкан целофан,
на който те дописвах -

 

как бих звучала сега,
как бих звучала…

 

Ти щеше да си моят шедьовър,

 

защото съм толкова хубава сега
и по някакъв начин за последно.

 

На дъното на свойте ценности
се свивам гола,
изгубила, каквото съм изгубила,
което няма да си върна никога,
освен да се родя отново
с внезапно изхвръкнали бедра.

 

Имам любов, а нямам тяло,
но Бог се труди неуморно
и от това усилие небесната му пот покапва.

 

Аз съм твоят дом,
тук можеш да живееш целият
или само да го знаеш
и дотогава

 

нощта ще са случва два пъти,
а денят ще е къс.

 

Гледам как се променям,
съгласявам се,

 

аз съм всичко, аз не мога да бъда по-малко
и искам вечността,
да мога да се скрия някъде,
да се осъществя
и върху мен да се напишат стихове
с върха на желанието.

 

 

 

 

 

върни се | продължи

Електронна публикация на 18. декември 2007 г.
Публикация в кн. „Краят на лятото, вечността“, Цвета Делчева, Изд. „Стигмати“, С., 2006 г.
г1998-2018 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]