Десислава Потоцка

поезия

Литературен клуб | страницата на авторката | публикуване

 

 

ИЗГУБВАНЕ

 

 

Съблякла съм кожата,
сребриста и лъскава.
Вглеждам се в нея -
усещам я чужда,
празна,
студена,
изцъклена.
Сякаш не е била част от мен,
А единствено -
обвивка ненужна.

 

Съвсем гола съм.
Оглеждам се.
Търся се.
Виждам се -
уж съм аз,
а не е останало нищо -
мъртва душа,
сгърчена ядка,
куха частица
от настоящето.

 

Сетивата изтляват.
Отегчени,
уморяват се мислите.
Чезна в копнежа,
че някога отново ще мога
да си говоря с облаците.
Сега се боя,
че нямам какво да им кажа.
Бягам от себе си.
Разтварям се в миналото.

 

Не зная къде съм.
Губя се, викам.
Ала аз съм безчувствена -
кой ще ме чуе?
А и бездруго
тук няма никого...
Превръщам се бавно
в мъничка точица
сред меките сенки на тъмното
зад очите си.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 30. юли 2003 г.

г1998-2014 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]