Десислава Потоцка

поезия

Литературен клуб | страницата на авторката | публикуване

 

 

***

 

 

Когато си тръгвах,
не знаех,
че изоставям
сърцето си.

 

Не знаех,
че после
няма да има
какво да боли.

 

Нехайно
затворих вратата
след себе си и...
се затичах

 

да прегърна деня.
Вън, на прашната
улица,
осъзнах,

 

Че съм се изгубила.
Че била съм дете.
А сега съм
старица.

 

Пожелах
да заплача,
но не намерих
сълзи.

 

За какво
ми бе нужно
да бъда сама,
когато обичам?

 

А сега
вече нямам сърце.
Нали го оставих
при теб...

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 13. септември 2003 г.

г1998-2014 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]