Десислава Потоцка

поезия

Литературен клуб | страницата на авторката | публикуване

 

 

НОЩ

 

 

Нощ. Птича сянка.
Иззад пердето
полюшнато
бледнее тъжно
лицето
на улична лампа.

 

В тъмата прозират
мигновени,
едва загатнати
очертания.
Топъл дъх. Нежност.
Криле. Плясък.

 

Жажда. Желание.
Пропаст. Бездънност.
Вихър, засмукващ
телата ни.
Миг вечност.
Отдаване...

 

По-късно,
притихнала
в тъмното,
оглеждам се в здрача
навън
за светулки.

 

Току до мен,
в клоните
на дървото отсреща,
кацна Щастието.
Намигна.
Усмихнах му се.

 

Остана
само един миг, а после
пое си по пътя,
оставяйки
златна диря звезди
и повей от приказка.

 

Промушвам се тихо
обратно в леглото.
Там спиш ти
и е
синьо, сънно,
уютно и топло.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 13. септември 2003 г.

г1998-2014 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]