Десислава Потоцка

поезия

Литературен клуб | страницата на авторката | публикуване

 

 

ПРИЯТЕЛ

 

 

Отворих вратата.
Погледнах във стаята,
а там във сумрака
седеше отдавна
Забравен приятел.

 

Ръка ми протегна,
прегърна ме нежно.
Леко пръсти прокара
по лицето ми тъжно.
Подаде ми

 

Чаша вино.
Целуна ме. После каза,
Че съм красива.
Усмихнах се.
Неволно

 

сърцето потрепна.
Плахо птиче
изпърха навън. От перваза
Малко черно оченце
Закачливо просветна.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 30. юли 2003 г.

г1998-2014 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]