Десислава Желева

поезия

Литературен клуб | страницата на авторката | азбучен каталог

 

ВАРИАЦИИ

 

Десислава Желева

 

 

Във нощ като тази люспите ми светват
в тюркоазено и се превръщам в доминанта на
самата себе си - обилно разгърната до себичност
и свита до пълно невнимание към останалите светещи прозорци
из квартала.

 

Всяка люспа пренебрегва другите и ме разголва
дръзко и безсмислено сякаш съм под микроскоп
или кацнала на дулото на агресивен невротик ;
да стреля ако иска но изтласквам всичко чуждо
често и без много напъни от себе си пречиствам
антитялото на скуката и пошлостта на времето -
не мога да не пренебрегна изкривените лица на
прозорците разкикотили се в 2 през нощта.

 

Напречно със нож по люспите ми
аз съм безглава във мивката и се усещам риба
Главата ми е хвърлена на кучетата
а с тях говорим на езика на природата и не ни е страх
от ножа повече
по-скоро се боим от хората.
Те не спят не спят
и ходят будни по нощите из тесните си стаи
а денем мислят че са будни и карат булдозери.

 

Люспите ми падат на земята но не свършват.

 

По пода ми овалян във брашно, стоиш и толкова те искам
висок опънат като струна в черни дрехи
овалян в люспите ми да се смееш
виж ги погледни ги само
нима си мислим че живеем
в смахнати кутии от  бетон
в мамул от царевица да ни бяха напъхали
все щяхме повече да прокопсаме
Смееш се - това не е природа
Смея  се - това не е природа
оглеждам се във люспите ни
и си казвам
Е, какво пък...
нека се посмеем

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 04. април 2010 г.

г1998-2016 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]