Десислава Желева

поезия

Литературен клуб | страницата на авторката | азбучен каталог

 

ТРЕВОПАСНОСТ

 

Десислава Желева

 

 

Прескачам оградата на този двор,
чиито ливади са ми вече познати и
чиито стъпки в меката кал разпознавам почти съвършено,
само защото са мои
прикляквам и усещам прасците си като гилотини -
трябва да ме изстрелят, защото е дадена заповед
и трябва да скоча, защото иначе няма да мога
да избягам от голите охлюви, които ме преследват като луди,
спъвах се в празните коруби на най-смелите костенурки,
онези,
които избягаха от домовете си, за да ги видят голи
и не се срамуват, че са сбръчкани
и не по стандарта.

 

Срещу себе си помирисвам въздух,
пълен със съединения на разединени хора,
което ме стъписва, защото не вярвам в слепяването,
а ослепелите хора се манипулират лесно,
аз искам да ида оттатък, за да бъда най-силната
и да властвам над съединените хора, да ги предпазя
от повторно счупване,
аз искам да съм властна
и почти усещам вятъра в косата си,
той ми носи короната,
постила ми килим от другата страна - да мина.

 

Една невидима кука залепва брадата ми
и издига очите ми нагоре - тя иска да погледна
към гигантската купа, която ме затваря
и да се усмихна на затвореността на процеса,
защото всичко трябвало да протича в безопасни условия.

 

Плюя на капака на тенджерата, в която
завираме всички.

 

Крачолът на полата ми се закача в мисълта на оградата
и заставам разкрачена между двете ливади
между краката и себе си,
между перото и брадвата ми,
между дясното и лявото око,
между искам и не.

 

Затварям всичко от себе си в джоба
и му казвам да мълчи.
Концентрирам се достатъчно, за да кача тепмературата на съзнанието си 
и не се взривя на парчета, само така ще съм нявсякъде,
Затова стъпките по меката кал са все още моите и
единствено аз бих могла да разпозная.
Някаква тъкан от мен язди гола костенурка, а всяка останала
се е пръснала като пудра захар навсякъде,
освен една, което се залепи за капака
и чака той да я пропусне през думите

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 04. април 2010 г.

г1998-2016 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]