Десислава Желева

поезия

Литературен клуб | страницата на авторката | азбучен каталог

 

MEMENTO

 

Десислава Желева

 

 

Той влиза в стаята,
В която Тя стои седнала по турски на пода,
На който преди четири вечери бяха яли китайско,
Което бяха купили от ресторанта на ъгъла,
Който работеше само във Сряда,
Но днес е Петък,
Той не помни кога е била срядата,
Когато те се замеряха с пилешко,
Което се оказа доста жилаво
Като разговорите им сутрин.  

 

Той влиза в стаята,
В която тя е клекнала и си играе с някаква кукла,
Която много причила на нея самата,
Само където е руса и къдрава,
А всъщност и двете не си играят,
Защото стоят и се гледат,
Като че ли искат да си кажат нещо,
Ала няма нищо.
За казване.
Или останало.  

 

Той влиза в стаята,
В която тя танцува около стените,
Които са боядисани в осем различни цвята,
Като всяка стена си има свой собствен дух,
Който танцува меренге заедно с нея,
А тя, както той видя,
Беше облечена с оная синя нощница,
Която той ненавиждаше,
Защото приличаше на ученическа униформа,
А той,
Свободолюбив,
Ненавиждаше догмите.  

 

И ето той остава във стаята,
Която се изпълва от крясъците му,
Не ти ща меренгето,
Той вика,
Не ти ща своеволията,
Тя плаче,
Обичам стената в екрю
И аз я обичам,
Недей, почакай,
Не изяждай китайското
Няма да го изям, просто го опитвам
Опитай тези стъпки с мен, ще ти хареса
Не съм добър танцьор, повярвай
Аз не знам какво е да вярваш  

 

Той влиза в стаята,
Която всъщност има четири стени
И търси по пода Нея,
С която никога не се е срещал,
Още повече пък запознавал
Или целувал,
Или водил на разходки,
Или на филми на Михалков,
С която не са яли нищо,
С която дори не са се самоизяждали,
Която никога не му е крещяла,
Която никога не е оставяла белези по гърба му,
Но която много е обичал.
Макар че не е съществувала.

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 04. април 2010 г.

г1998-2016 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]