Десислава Желева

поезия

Литературен клуб | страницата на авторката | азбучен каталог

 

Орестес

 

Десислава Желева

 

 

рачеше насам натам обут с две леви обувки

 

и всмукваше отровата като въздух я дишаше

 

не пиеше отдавна не пиеше

 

само се тровеше от време на време

 

на кого му дреме когато с нищо не пречиш

 

24/7  не му стигаха за да се изпише

 

себе си не помнеше само опитваше

 

да татуира семена по дланите си

 

и да чака разтворен да поникне надежда

 

подвежда го мисълта за спокойствие

 

точно когато покривите са на път да се срутят

 

барут вместо кръв по вените му изкъртват

 

стените на клетките сплетени в кожа

 

безбожен

 

безбожен остана от страх да повярва

 

в попарени образи на никого нужни

 

не е тъжен

 

пътищата му криви корави и кални

 

ненормално банални сродяват го с Милър

 

навярно случайно безплатно му дават уроци

 

по пороци  прераждане на стари пороци

 

катери се все по-надолу не знае какво и не иска да знае

 

но ходи там особено често

 

но вижда на дъното някакъв отговор

 

в устата му слюнки на истина

 

онова дето търси среща го в питанка

 

и го пита още колко ще ходиш в тая посока

 

дробовете му от екстаз са подути

 

обувки

 

трябват му две десни обувки.

 

 

 

Електронна публикация на 15. юли 2010 г.

г1998-2016 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]