Димитър Ганев

поезия

Литературен клуб - 20 години! | страницата на автора | съвременна българска литература

 

***

 

Димитър Ганев

 

 

Гледахме този бездарен залез, а
после как мракът чупи прозорците.
Любовта беше само декор:
нямахме нужда от
нейното глупаво удобство,
от простите й обещания за смисъл.
Не се опитвахме да изживеем нищо –
искахме да се пропилеем,
както
бягахме от всяка истина и
мечтаехме да се научим на неграмотност,
за да не пишем повече
никакви стихотворения.
Предпочитахме кръга от светлина
на нощната си лампа
пред всички изгреви.
Тогава ти казах, че трябва
да се уповаваме на несигурното.
Трябва все така да изменяме един на друг
и най-вече на себе си,
все така да продължаваме
да се разделяме –
смърт по смърт.
Най-лошото, което може да стане,
е случайно да разберем
какво точно се случва.

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | продължи

 

Електронна публикация на 26. февруари 2014 г.
Публикация в кн. "Никол слиза по стълбите", Димитър Ганев, Изд. "Жанет-45", Пл., 2014 г.

г1998-2018 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]