Димитър Ганев

поезия

Литературен клуб - 20 години! | страницата на автора | съвременна българска литература

 

***

 

Димитър Ганев

 

 

Пътищата, навити на руло,
отново започват бързо да се развиват и
краищата им спират пред износените ми обувки.
Време е да се прибера вкъщи – при летищата и при гарите,
при малките улици на непознатите градове. Когато пристигна,
ще кажа: тук текат реките ми, това са моите ливади, където
дърветата и уличните лампи ме приветстват.
Аз съм у дома си
навсякъде, стига да не съм там за дълго,
мога да живея навсякъде
преди да ми стане твърде познато,
не съм нищо повече от корифей на отсъствието.
Датите на най-хубавите дни
са написани на поредните билети,
най-вълнуващият град е неизброденият, както най-
уютната стая е още необзаведената и
най-любимата жена е следващата, защото най-
добрият начин на живот е винаги новият,
а аз съм все повече себе си,
когато отново съм вече друг.

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | продължи

 

Електронна публикация на 26. февруари 2014 г.
Публикация в кн. "Никол слиза по стълбите", Димитър Ганев, Изд. "Жанет-45", Пл., 2014 г.

г1998-2018 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]