Димитър Ганев

поезия

Литературен клуб - 20 години! | страницата на автора | съвременна българска литература

 

***

 

Димитър Ганев

 

 

Седнала сред тържеството на чашите,
кутиите от цигари, бурканите с маслини,
разхвърляните покриви зад прозореца,
ти разказваше –
мисля, че беше за финикийците.
Половин Брукнерова симфония:
за назидание на синята ти рокля.
А Никол слизаше по стълбите
като по Дюшан.
Часовете прашасваха, подредени
един до друг като прибори
от сервиз за гости.
Декорите бяха такива:
Виена, квартира, университет,
квартети, скрити цитати от Маяковски,
ноември, Малте Лауридс Бриге,
Антоан Рокантен, „Бардолино”,
отегчителни любовници.
Зад сцената се криеше нашата жажда
за недоволство.
Ставаше все по-трудно
да бъдем недоволни,
затова чакахме всичко да свърши.
Не трябва никога да бъдеш моя.
Ще те имам завинаги чрез
всички останали жени, които ме
отдалечават от теб и ме приближават
към това, което никога няма да бъдеш.
Няма да престанем да търсим
своето място там, където няма места.

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | продължи

 

Електронна публикация на 26. февруари 2014 г.
Публикация в кн. "Никол слиза по стълбите", Димитър Ганев, Изд. "Жанет-45", Пл., 2014 г.

г1998-2018 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]