Ивайло Диманов

хумористична проза

Литературен клуб | нова българска литература | страницата на автора

 

КАК МЛАДАТА КРАВАРКА ЦЕЦКА ЯДЕ МЕЛБА
В МАЛО БЪРДО ВМЕСТО В ЯХТА КРАЙ МОНАКО

 

Ивайло Диманов

 

         Младата краварка Цецка бодро крачеше към съседното село, стиснала гюмче, пълно догоре с прясно мляко. Вървеше направо през гората и кроеше оптимистични планове за своето бъдеще.
         Да… Сега, като продаде млякото, с парите ще си купи яйца. Трийсет яйца! Не, трийсет няма да може, цената им скочи заради Великден. Двайсет яйца ще вземе и ще ги тури под квачка. После, пресмяташе Цецка, ще се излюпят пиленца, които подир два месеца ще продаде на пазара във вид на бройлери. Два месеца са много, ще ги научи да мислят позитивно, за да порастат по-бързо. След месец ще продаде двайсет бройлера и с парите ще си купи прасенце. Малко прасенце. Ще го отгледа и с парите ще вземе теленце. После ще го заколи и ще направи суджук и кремвирши от месо. Като ги продаде скъпо и прескъпо, ще си купи… беемве! И пушка "Мозберг"! Ще си завоюва територия от няколко села. И ще купува мляко, което ще препродава. После ще си купи мандра. Ще затвори производствения цикъл. Ще наеме евтина работна ръка. Ще отвори цех за сирене и кашкавал. Малко предприятие за сладолед и мелби, ех… Колко много обичаше мелби младата краварка Цецка! Като понатрупа няколко милиона в зелено, ще си купи и недвижими имоти. Два-три магазина в центъра на София, хотелче в "Слънчев бряг", ресторант на "Златни пясъци", магистрала "Тракия", бинго-зала в Албания, яхта край Монако…
         Лошото е, че с млякото само от една крава процесът на първоначално натрупване ще продължи повече от година. А на Цецка й се живееше не подир година, а сега, в този исторически момент. Ох, как й се живееше на краварката Цецка! В сладки кроежи за светлото бъдеще, Цецка неусетно стигна края на гората, когато току на разклона за града, откъм селото, спря едно беемве с тъмни стъкла. От него излязоха двама чичковци с пушки "Мозберг".

 

 

         ФИНАЛ АЛА ФЕДЕРИКО ФЕЛИНИ

 

         Над неясните хоризонти се очертава призрачно бледа луна.
         Двамата мафиози грабват гюмчето с прясно мляко. Дават два лева на младата краварка и казват, че отсега нататък всяка сутрин ще идват на същото място да вземат млякото. На тази именно цена. Краварката Цецка въздъхва тежко и отива в селската сладкарница "Чочарка". Сяда на една маса и с припечелените пари си поръчва мелба. Уви, бърше сълзите си тя, няма да имам цех за мелби и еклери. Какво да се прави - и мутрите взеха да четат басните на Лафонтен.

 

 

         ФИНАЛ АЛА ТАРАНТИНО

 

         Кои сте вие, пита краварката, агенти от ФБР? Не, Кумчо Вълчо, отговарят въоръжените мъже. Младата жена не се стъписва, а пита кой все пак от двамата е вълкът. И двамата сме, отвръщат мутрите. Девойката, която подир четвърти дубъл вече не е девойка, пита кой е по-силен. Аз, извикват в един глас. Очевидно така няма да се справим със ситуацията, клати глава краварката и отброява двайсет крачки. Ти застани тук, а ти - там. Щом дам знак - стреляте! Този, който оцелее, ще получи гюмчето с мляко и… още нещо. Двамата застават един срещу друг и стрелят. Миг подир приятелския огън и двамата са на земята. Младата краварка грабва гюмчето, после се мята в беемвето и отпрашва към Сакраменто на фона на финалните надписи.

 

 

         ФИНАЛ АЛА НИКИТА МИХАЛКОВ

 

         Същият финал като при Тарантино, но миг преди кървавия дуел идва самият Михалков и казва: "Ребята, давайте по человечески!" Тримата мъже сядат на полянката, а Никита изважда военна туба за бензин, пълна със самогон, и налива в три водни чаши. Подир седмия тост двете мутри са мъртвопияни, а Михалков взема краварката на ръце и я мята в беемвето. После отпрашват към Сибир, а на фона на тъжна циганска песен четем надпис: "Филмът се посвещава на хилядите знайни и незнайни герои, загинали във войната с фалшивия алкохол."

 

 

         ФИНАЛ АЛА ИВАН ГАРЕЛОВ

 

         Щом разбира, че е дошъл дебелият край, краварката вика по джиесема началник щаба и пита к'во правим. Спокойно, Цецке, главнокомандващият нищо не знае. Ами ако ме таковат, пита краварката. Нали имаш бронежилетка. Имам, отговаря краварката, но е от Своге. В този момент едната мутра води некъв фрошляк и вика: "Ало, Сокол, тук Сова, хванахме къртицата, праи се на кретен и твърди, че е Лафонтен!" Започва престрелка, появява се Гарелов с каска и обявява: "Скъпи зрители, сега е моментът да изберете - краварката, която с честен труд дои своето мляко, или тия яки мъже, пред които Митьо Крика прилича на боязливо хлапе. Гласувайте чрез БТК или с SMS на познатите телефони…"
         На фона на финалните надписи Азис пее химна, а Доган развява байряк

 

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 03. август 2006 г.
Публикация в кн. „Шлиферът на Леонардо“, Ивайло Диманов, изд. „Алтер Его“, С., 2006 г.
г1998-2006 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!