Ивайло Диманов

хумористична проза

Литературен клуб | нова българска литература | страницата на автора

 

В ПОЛИТЕ НА "ВИТОШКА"

 

Ивайло Диманов

 

         Над тихия, смълчан квартал, една измършавяла звезда догаряше едва-едва, като забравена на Бъдни вечер свещ.
         Новият ден настъпваше уверено и малцината ранобудници няма как да не са забелязали бодрата физиономия на Първолета Граматикова, която чакаше на крайната спирка първия сънен трамвай.
         Оптимизмът на младата филоложка, подплатен с две следдипломни квалификации и магистърска степен по пъблик рилейшънс, бе подклаждан с бойкия рефрен на "Марсилезата" и една случайна вестникарска обява с вакантно място за детегледачка.
         Това бе сто шейсет и четвъртата обява за работа, на която Граматикова откликваше, но числото й се струваше съдбоносно.
         Нещо й подсказваше, че този път ще успее.
         Когато трамваят погълна първите пасажери, съкратената преди шест месеца учителка още припяваше "контр ну дьо ла тиранийо", а сърцето й бе изпълнено с мечти и копнежи...
         Половин час по-късно научи, че всъщност мястото за детегледачка е заето, но във фирмата имало свободна позиция за компаньонки.
         Очевидно Първолета Граматикова не разбра значението на думата и невинно попита дали ще е предимство фактът, че владее перфектно английски и френски. Отговориха й, че френският ще е с особено предимство, а тя попита още дали ще е предимство опитът й по социална педагогика.
         Отговориха й, че става дума за здрав секс, а тя изведнъж се почувства като на държавния изпит, когато за първи път през живота си извади пищов да преписва. И съвсем естествено я хванаха...
         Първолета Граматикова излезе с поруменели бузи.
         Жена с такива бузи днес можеш да срещнеш само в платната на Владимир Димитров-Майстора...
         Излезе Първолета Граматикова на улицата и първом опипа тясната си блузка от ликра, от която всеки момент щяха да хвръкнат два диви гълъба, отнасяйки разтупканото й сърце накъдето си пожелаят.
         После се успокои и реши да сложи край на своя мизерен живот.
         Да, но как?
         Нямаше пистолет, нито въже.
         А и смелост достатъчно нямаше…
         Да легне на ж.п. релсите, а?
         Не, няма смисъл! При това разписание на влаковете по-скоро би умряла от скука или пневмония, отколкото от прегазване.
         Първолета Граматикова реши да скочи от Лъвов мост.
         Застана зад кърпената опашка на лъва и погледна надолу.
         Много е ниско, най-много да счупиш крак, отгатна намеренията й възрастен циганин, който продаваше "оригинално" уиски "Джони Уокър" за пет лева.
         С това е по-сигурно, намигна той и й подаде едно шише от своята маркова продукция.
         Цяла вечер Първолета Граматикова очакваше смъртта, надигайки час по час полупразното шише, но вместо смъртта, призори й се яви такъв тежък махмурлук, който се явява на Распутин, когато му сервират пресолени пелмени…
         Животът не е това, което е, но ако трябваше да избира между дайкири и харакири, бившата учителка би избрала и двете. С много течен аналгин.
         Призори Първолета Граматикова взе всичките си дипломи, накъса ги на малки книжни парченца и тържествено ги пусна в тоалетната чиния.
         После седна на компютъра и написа с едри главни букви:
         "ЕРОТИЧНИ МАСАЖИ ОТ БАКАЛАВЪР ПО САЙОНДЖИ. ЦЕНА 50 ЛВ."
         Сетне принтира обявата и излезе навън.
         Над булевард "Витоша" една измършавяла звезда догаряше едва-едва, като забравена на Бъдни вечер свещ. Новият ден настъпваше уверено и малцината ранобудници няма как да не са забелязали бодрата физиономия на Първолета Граматикова, която чакаше своя първи клиент.

 

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 03. август 2006 г.
Публикация в кн. „Шлиферът на Леонардо“, Ивайло Диманов, изд. „Алтер Его“, С., 2006 г.
г1998-2006 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!