Ивайло Диманов

поезия

Литературен клуб | нова българска литература | страницата на автора

 

SAILING*

 

Ивайло Диманов

 

Созопол е айсберг на път към екватора.
Созопол е склад за бутилки от ром.
Созопол е бялата риза на вятъра,
спасителен фар подир всеки погром.

 

Аз трябва да ида навреме в Созопол.
Пред "Пъци" отдавна ме чака Сафо.
Далеч е морето - отвъд хоризонта,
а всички трамваи са все за депо...

 

На всяка цена ще се върна в Созопол.
С "Титаник", на кон, ако трябва пеша!
Но съмна се вече. Пиян като Зорба,
танцувам в дъжда и чинии троша...

 

Самотната утрин във чашата с узо
безшумно съблича моминския свян.
А аз, уморен като Господ, се вслушвам -
да чуя морето в лакиран рапан.

 

То шепне подобно китайски шпионин,
тъй тихо, че чувам сърцето му чак.
Я, плюй на Финикия! Плюй на законите,
щом нямаш пари за бургаския влак!

 

Закриха с декрет сиромашкото лято.
Какъв Солженицин, каква свобода?
Последно раздаване, скъпи "приятели".
"Калашников" бие каре от аса!

 

Созопол е църква за девствени блудници.
Созопол е склад за бутилки от ром.
Дори да ме вържат в кварталната лудница,
аз пак ще доплувам до родния дом...

 

 

 

 

---

 

* Отплуване (англ.)

 

 

Електронна публикация на 15. август 2006 г.
г1998-2006 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!