Ивайло Диманов

поезия

Литературен клуб | нова българска литература | страницата на автора

 

БЛУДНИЯТ ДЕЛФИН

 

Ивайло Диманов

 

В такива дни морето ме побърква
и нечий глас навътре ме зове...
Аз влизам във водата като в църква
със камъка на свойте грехове.

 

И цялото море у мен се люшва,
потича виолетова кръвта...
В едно се смесват с гръм вода и суша,
а бурята трещи до сутринта.

 

Едва когато съмне и вълните
се дръпнат с уморена, топла плът,
по пясъка ще заблестят следите
на мойто връщане от дълъг път...

 

И само пощурелите делфини
ще ми помахат на изпроводяк.
Почакайте, дори след сто години,
при вас, приятели, ще дойда пак!

 

В такива дни морето ме побърква
и нечий глас навътре ме зове...
Аз влизам във водата като в църква
и там оставям свойте грехове.

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 15. август 2006 г.
г1998-2006 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!