Дима Политова

поезия

Литературен клуб | нова българска литература | страницата на автора

 

Мокър джаз

 

Дима Политова

 

 

Ако пак ме погледнеш
така,
ще обикна очите си,
че ти отвръщат,
овлажняват се, флиртуват,
навсякъде виждат романса
с лятото –
безсънен, безпаметен и
все още жив –
от ленива лятна омая
завърта ме есенно
с чаша горещ шоколад…
Премиера на скътано секси сияние
в златно залезно,
пастелно –
загръщам се с есенна наметка -
с друг мирис, колорит и стил…
Искам да се гушна
с есента,
да изпъна крак с тънък глезен
в змийски боти
и с мокър джаз да прекося
площада,
тананикайки си есенно…

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 20. октомври 2009 г.
г1998-2009 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]