Дима Политова

поезия

Литературен клуб | нова българска литература | страницата на автора

 

Когато еленът плаче

 

Дима Политова

 

 

Пада покосена сърна
от гръм на двуцевка -
муцунка с бяла пяна
и гаснещи очи...
бучи гората,
плачливо скърцат стъбла,
трепери бук столетен,
падат лист подир лист,
а небето тежи от звезди.

 

Рев на рогач, дълбок и далечен,
любовен рев на мъжкар...
очи изумрудени светят -
ефирно леки завеси -
деветоклонни рога
чертаят морен въздух -
удар
и в грапавата кал
е тяхното величие...  

 

... а небето тежи
от звезди
и любовен вопъл
на елен...

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 20. октомври 2009 г.
г1998-2009 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]