Дима Политова

поезия

Литературен клуб | нова българска литература | страницата на автора

 

Симбиоза

 

Дима Политова

 

 

Зеленее бръшлян,
цъфти
на ствола на сухо дърво –
разпознати следи
на стар пламък,
сладки и вяли желания

 

гъвкав, подвижен,
увивен бръшлян,
можеш ли го спря?

 

Отдъхва от
закачливи мисли и
неотложно ползва живота,
смесва мъдростта
с малко лудост,
премахва дрипите
от своите нрави
с изящен жест
и живее –
о,…как живее…

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 20. октомври 2009 г.
г1998-2009 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]