Анжела Димчева

поезия

Литературен клуб - 20 години! | страницата на авторката | азбучен каталог

 

РИСУНКА

 

Анжела Димчева

 

 

Дърво без корен
е като любов без двама.
Залязва болката,
но раната е кратер...

 

И дъжд, и сняг
омесва лавата,
но с думи само
ти не ще превържеш
раните.

 

Дърво без корен,
пусто,
кухо,
но изящно...

 

По лунен лъч
ще сляза да те търся.
Ръката ти
ще свети уморена.

 

Защо ли в моята картина
свъсено дърво подпира
звук и цвят,
мирис и сълза,
летния ти смях,
зимния ти дъх...
И цялата
непредсказуема вселена.

 

 

 

 

 

Прочетете стихотворението на италиански език

Електронна публикация на 06. март 2011 г.

г1998-2018 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]