Анжела Димчева

поезия

Литературен клуб - 20 години! | страницата на авторката | азбучен каталог

 

ТЯ

 

Анжела Димчева

 

 

Облечена само с воал настроение,
тя влиза при тебе и сяда на пода!
Очите й сякаш са лунни пътеки –
далечни и диви, но никога подли.
Ръцете й нищо не искат от здрача –
сгъстен и притихнал мечтател,
но твоите стъпки почти я разплакват.
Налей й шампанско в целувката-чаша,
а после легни до онази метафора,
която ти сам сътвори от фрагменти.
Когато обгръщаш душата й амфора,
преди всичко повярвай на себе си.

 

 

 

 

 

Прочетете стихотворението на италиански език

Електронна публикация на 06. март 2011 г.

г1998-2018 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]