Анжела Димчева-Томова

литературна критика

Литературен клуб - 20 години! | страницата на автора | азбучен каталог

 

Криминално-психологически етюди

 

Анжела Димчева-Томова

 

 

           Донка Петрунова, която колегите журналисти наричат “българската Агата Кристи”, написа деветнадесетата си поред психологическа драма. Интересното за родния книжен пазар е, че рекламната агресия често се води в полза на долнопробни в художествено отношение книги, но затова пък напомпани със страховити, кошмарно-кървави сюжети. Твърде често встрани от вниманието на широката публика остават актуални съвременни четива, които са не само добре сюжетирани, но и носят своеобразно философско послание, отразяват духовната болка и моралните колебания на съвременника ни.
           В новия си роман “Бели рози в черна ваза” Донка Петрунова е осъществила симбиозата между провокативна фикционалност, автентичност на събитийната колажност, драматичност на действието и не на последно място, майсторски психоемоционален разрез на главните женски образи. Героините й не просто са въвлечени в превратностите на живота, те разсъждават върху причините за сполетелите ги нещастия, изпиват отровата на истината, за да я нарекат с точните й имена. Така чрез думите на Божана писателката ни предава своето кредо: ”...В живота има много клопки, само глупаците се примиряват с тях. Нима ще продължиш като пречупена роза или смачкана мравка?”
           Известно е, че още преди десетина години Донка Петрунова първа набеляза срастването на престъпността с властта (трилогията от романи “Отровният паяк”, “Опашката на змията”, “Голямото прецакване”, за която получава Голямата награда за литература на Академията на МВР). Тя е автор, прилагащ успешно методите на журналистическото разследване, влиза смело зад кулисите на политическия живот, твърде умело намира типа герой, който е актуален в момента – било политик, било шоумен или чиновник от висшата йерархия...
           Разполагайки с архивите на МВР, писателката успява да проникне в най-дребните детайли на престъпния свят. В текстовете й няма обикновена битова престъпност, сюжетната линия се движи от значими за обществото събития (реални и измислени), образите (особено женските) не са абстрактни снимки на типове персонажи, каквито ни се вменяват от лъскавите корици на списанията. В този роман уязвимата женственост се оказва двигателят на превратностите, тя е гледната точка “отвътре”, т.е. монологът на съвестта ни.
           На пръв поглед сюжетът изглежда твърде пикантен – убийство на виден столичен адвокат и любовен четириъгълник между него, двете му любовници и съпругата му.
           Но този, който търси кървави кадри или откровено порнографски сцени, ще бъде разочарован. Романът “Бели рози в черна ваза” няма нищо общо с творенията на “летописците” на подземния свят. Донка Петрунова елегантно разбърква пъзела на една често срещана в живота ситуация, за да ни изведе към ключови политически фигури (които даже читателят разпознава!), за да ни представи реалната картина на корупция, пресметнат флирт, продажност на управляващите (независимо от коя партия!), беззаконие на иституциите (полиция, съд, правителство!), ограбване на фондове и още, все известни неща, за които обществото подозира, но не може да докаже.
           Диалогът в романа е динамичен, повествованието не се губи в ненужни обяснения, ситуациите, които бих нарекла криминално-психологически етюди, изострят интереса на читателя с всяка страница, Краят е неочакван, с отворен финал и оставя удовлетворение у читателя чрез шеговития тон на главната героиня , която се провиква: ”Предпочитам да свалям мъже, вместо правителства!”
           През последните двадесет години Донка Петрунова се оказа перфектен пророк: в книгите си тя предвиди гангстерската война, силовите застрахователни компании, октоподните пипала на корупцията, войната за власт вътре в партийните централи, епидемията от политическа алчност, която срива образа на страната ни в Европа. В едно свое интервю писателката казва: ”Криминалната литература е необходимата приказка на съвременния човек...Търся в романите си кълновете на добронамереност и силна политика срещу престъпността”.

 

 

 

---

 

Донка Петрунова. Бели рози в черна ваза. Изд. „Световит“. София, 2008

 

Електронна публикация на 21. март 2009 г.

г1998-2018 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]