Димитрина Тончева

поезия

Литературен клуб - 20 години! | нова българска литература | страницата на автора

 

***

 

Димитрина Тончева

 

 

Кореспондирам си
поезия с вятъра –
ту му пращам
моята слабост,
ту му пиша
колко дълго съм силна.
Той подобаващо
ми отвръща –
с брулени полети,
препънати крачки,
понякога с ласки –
зависи от случая.
В проза се срещаме рядко,
колкото да си търсим в очите
концептуални
и технически грешки.
На читателя
това му харесва,
щом ни позволява
мисията да бъдем
духовни любовници.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 20. октомври 2010 г.
г1998-2018 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]