Илко Димитров

поезия

Литературен клуб | страницата на автора | „Опит за определение“

 

Стоящият на морския бряг

 

Илко Димитров

 

 

Вълните непрекъснато докосват ходилата му
и той потъва бавно като в пяна.
Пясъкът загръща голата му плът - от допира
                                                        със камъните и тревите твърда.

 

Стои от себе си забравен,
с ръце, отпуснати свободно покрай тялото -
прилични на застинал восък от недогоряла свещ
очите му с безкрай са пълни
и нищо в този миг не го открива -
дори кръвта във вените му е стаена, та своите движения
                                                                    сърцето да забави.

 

Не ще запомни нищо неговия поглед
и разума след туй ще се измъчва, а може би внезапно
                                                                                ще открие,
че в този миг Вселената е преживяла като родина.
Водата после се завръща и като въздишка
краката се отделят от пясъчните лотоси,
озадачен за миг да продължи човека пътя си,
стоящ до глезени на слънчевия бряг.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | продължи

Публикация в кн. „Опит за определение“, Илко Димитров, Изд. „Български писател“, С., 1989 г.
Електронна публикация на 14. януари 2008 г.
г1998-2016 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]