Илко Димитров

поезия

Литературен клуб | страницата на автора | „Опит за определение“

 

Посвещения на Е.

 

Илко Димитров

 

 

1.

 

Да отстоиме любовта си!
Любима,
да не дочакаме с отворени очи
живота да ни раздели.
През нашите тела,
като във пясъчен часовник времето изтича
и върху слятата ни сянка пада -
без следа да ни засипе.
Без нас
живота отминава в нас.
Разбираме за своите сърца това,
което се е сбъднало -
сякаш без себе си умираме.
Затуй -
да отстоиме любовта си!

 

 

2.

 

Чист, кристален хлад страните ми обгръща.
Бързи стъпки са направили следи в снега - след тях вървя.
Тихо светят лампите във мрака.
От прозрачен мрамор въздуха е построен,
на върха стои луна.
Спокойно и самотно
сърцето ми и аз сме слети,
принадлежим на този час.
Не вяра, не тъга, дори не слабост -
изпитвам чистота.

 

 

3.

 

От едната страна си ти,
да, ти -
определената от жадната надежда,
от очакването с цвят на благороден камък,
ти -
определената от продължаването на живота
чрез твоите условия,
сякаш чрез тях е съществувал.
От едната страна си ти -
предричащата нежността,
утвърдителката,
определената дори с отсъствието си.
От едната страна си ти,
от другата -
естествеността на желанието
да бъда нежив.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | продължи

Публикация в кн. „Опит за определение“, Илко Димитров, Изд. „Български писател“, С., 1989 г.
Електронна публикация на 14. януари 2008 г.
©1998-2018 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]