Илко Димитров

поезия

Литературен клуб | страницата на автора | „Опит за определение“

 

***

 

Илко Димитров

 

 

Сняг пада
и дърветата са сякаш сенки
на тази чистота, посипана по тях.
По-светла, но и по-дълбока е сега нощта,
не се отдръпва в себе си
и непрестанно във очите ми приижда
като послание безмълвно.
Самопораждаща се пустота.
По-тъжни от човека
са само неговите мисли.
Предчувствам, но не зная.
Какво е вечността?
                                          Следата нежна във снега?
Безкрайността какво е?
                                    След отлетялата секунда - мрака?
Човека?
                         Жаждата по устните? Сънят?
Сняг пада.
Отчупената клонка стои забита във земята.

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | продължи

Публикация в кн. „Опит за определение“, Илко Димитров, Изд. „Български писател“, С., 1989 г.
Електронна публикация на 14. януари 2008 г.
©1998-2018 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]