Илко Димитров

поезия

Литературен клуб | страницата на автора | „Опит за определение“

 

Време за всичко

 

Илко Димитров

 

 

През този час нощта ухае на страстен восък
църквите набъбват и заблестяват ребрата на светците
мостовете се изправят над реките
и разтварят покоите си за хитрите кораби
тревите са трудни и гъсти като влажни коси на момиче
под земния пласт горят въглени
и играят нестинарки с огромни очи и ноздри
ломброзовски типове вършат своите престъпления
плътта се разгаря и поглъща времето
в мръсни кръчми умират мъже
пристанищата бълват хероин и проститутки
долини рисуват втрещени хълмове по небето
а планините и пещерите се смеят с гласове на отшелници.
Сега изпъкват лудите краски
сега потъмняват очите на зверовете и птиците
сега едно мигновено откритие е равно на чаша ракия
сега някъде във вселената с нежно ухо се върти планета.

 

Време за всичко
преди полунощ
когато както винаги още нищо не е решено
а всичко започва отново да тече
и да се превръща в минало
в този огромен златен пчелин
в тази прозрачна центрофуга.

 

Съблазнено откровение.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | продължи

Публикация в кн. „Опит за определение“, Илко Димитров, Изд. „Български писател“, С., 1989 г.
Електронна публикация на 14. януари 2008 г.
г1998-2016 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]