Илко Димитров

поезия

Литературен клуб | страницата на автора | „Опит за определение“

 

Неоптимистични размишления
за човека като стъпало

 

Илко Димитров

 

 

И всяка нова стъпка
                                          кръга затваря,
за да се върне в своето начало
                                                                края.
Животът ни е творчество
на смърт, безсмислие и скръб.
Възторжени или без памет -
от самотата си (обърнатия герб на обичта)
създаваме отново
онази обреченост, в която съществуваме.
С какво е надарен животът?
Дали не е единствено това
многообразие от светлини и звуци, сред които
към края си се приближаваме?
Все старите въпроси.
И нищо, нищо ново под Слънцето
След толкова хилядолетия на стръвна вяра.
Все старите въпроси.

 

Кои сме?
Ще се познаем ли? И със какво?
Ще донесе ли разума онази свобода, която търсим,
или отново - след всеки нов пламък -
ще се открива пак безкрайността?
Да вярваме със лудост,
или да търсим с ужас?
Творим поезия или наука -
приличаме на извратени старци, които безогледно
търсят лек на похотта си -
защото нищо не е променено
след толкова хилядолетия.
Сменява се декора само. И маските.
Ала плача е същият.
И на забравата смеха
                                          е същия.

 

И надеждата във смисъла.
И накрая - яснотата.

 

Кои сме?
Ако целта твори вещта,
ако съществуването ни е туй,
заради което сме т?ра;
от кости, чувства и съмнения човешка тор
по пътя на безкрая.

 

 

 

 

 

върни се | продължи

Публикация в кн. „Опит за определение“, Илко Димитров, Изд. „Български писател“, С., 1989 г.
Електронна публикация на 14. януари 2008 г.
©1998-2018 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]