Илко Димитров

поезия

Литературен клуб | страницата на автора | „Опит за определение“

 

***

 

Илко Димитров

 

 

По дяволите!
Как бих желал от мозъка си да измъкна
поне едно прилично описание на вещ,
пейзаж, на нечия ръка или очи!
Уви! Скован като във фрак е моя стих
и през формите с оцъклени очи наднича,
стреми се да достигне онази същина, която
е лишена от пространство, за да е вярна.
Така внезапно преминавам през очертанията,
така внезапно пресичам границата,
зад която са цветята и полъха, че дори смъртта
остава единствено повод да се вгледам отново.

 

Не ми завиждайте! Не ме упреквайте!
Всеки носи своя поглед като кръст.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | продължи

Публикация в кн. „Опит за определение“, Илко Димитров, Изд. „Български писател“, С., 1989 г.
Електронна публикация на 14. януари 2008 г.
г1998-2016 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]