Илко Димитров

поезия

Литературен клуб | страницата на автора | „Опит за определение“

 

***

 

Илко Димитров

 

 

Няма чудо да стане -
Бог не минава по пътя ми,
а нямам нозе да го стигна -
не ще ме докосне ръката му с
                                                      восъчни пръсти.
Няма чудо да стане -
миг подир миг ще се скапе
                                                      безразличното тяло -
страх ме е края си да помисля.
В земята, в небето,
от черно към бяло -
като разгонена кучка се мята душата ми -
как да живея между
                                         два екстаза?

 

Все по-черно става, когато не свети,
все повече Космос, когато няма земя,
все по-раздалечаван, Господи,
как да живея в онези
междузвездия?
Ала няма чудо да стане!
Ще се взриви душата ми
На хиляди парчета в някоя
от постижимите и сиви утрини,
в обяснима секунда
ще затрупа тялото.

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | продължи

Публикация в кн. „Опит за определение“, Илко Димитров, Изд. „Български писател“, С., 1989 г.
Електронна публикация на 14. януари 2008 г.
г1998-2016 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]