Илко Димитров

поезия

Литературен клуб | страницата на автора | „Опит за определение“

 

Обреченият на тайни

 

Илко Димитров

 

 

Кои са белезите на това
Безспорно съществуване? С какво оставаш -
набеден от някого да бъдеш жив?
Кое пренася същността ти през тази
огледална светлина, утъпкана във хаотичен бяг?
Какъв е смисълът да продължаваме?
Не мога да получа отговор.
Аз зная -
Единствено въпроса в мен е вкоренен,
като частица от кръвта ми,
като парче от мойта тъкан
и като тумор смъртоносен - във мен,
чрез мен живеещ.
Роден съм да го пренеса на неродените -
така от мъртвите със него бях дарен,
както те от неродените.

 

И няма утеха -
Кохелет пренесе същите слова,
дочути от пастирите.
Оскъдно ли е времето изминало за този
изстрадан отговор, или Природата не е създала още съществото,
което ще отвърне? Не крие лицето си Горгона
и няма песен
                     несподавена -
със унижение и скръб
всеки стремеж е увенчан.

Идем, окаменяващи.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | продължи

Публикация в кн. „Опит за определение“, Илко Димитров, Изд. „Български писател“, С., 1989 г.
Електронна публикация на 14. януари 2008 г.
г1998-2016 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]