Илко Димитров

поезия

Литературен клуб | страницата на автора | „Опит за определение“

 

Посвещения на Е.

 

Илко Димитров

 

 

6.

 

С мозъка живея днес,
с тялото си - утре.
Душата ми
заселва обиталището
на различните по ранг
                                          и степен на неуловимост
мечти, надежди, вдъхновения.
С едната ръка творя началото,
с другата претеглям края.
Това, което правя в този миг е
обяснението на нестаналото още,
                                                                       така че,
днес е бъдещето, а пък утре -
                                                       миналото вече.
Целувайки онези
                                  фантастични устни,
аз съм отдавна мъртъв.

 

 

7.

 

Да бъда все по-близо до тази уханна влажност
издавана като присъща страст от новите листа
и плодни пъпки
                                 все по-едноутробен с тази
искряща девственост
да разкъсам прозрачната мембрана, през която чувствам
но и не съм в едно със веществото да сложа устни
на вените му или да срежа своите, за да прелее тялото ми
от необузданата му мъдрост.

 

Но ще изживея ли началото,
принудата без форма и без мирис.

 

 

 

 

 

 

върни се | продължи

Публикация в кн. „Опит за определение“, Илко Димитров, Изд. „Български писател“, С., 1989 г.
Електронна публикация на 14. януари 2008 г.
©1998-2018 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]