Илко Димитров

поезия

Литературен клуб | страницата на автора | „Опит за определение“

 

***

 

Илко Димитров

 

 

„Мануил Майстор гради Павля Кюприя.“

 

Решено е -
да умре заедно с всички посочени или
да премине като бог по моста -
убеден в утробната якост на свойто творение.
Облогът е висш
и той е претеглил в ума си везните -
непосилна е само
мисълта му за тези след него, но знае -
това не е просто
поредния акт на отдаване, а
невероятния миг на безпогрешния избор,
отстояващ родимото. Какво
би могло да засенчи
щастливата ярост?
Той носи във себе си семето, което единствено
би дало живот на онази
безформена същност в гърдите му.
Единствено той -
                                                               но каква воля! -
да среща в очите тази
                                                               преоткривана орис!
И туй е непреклонната отлика -
като последна надежда да носиш в ума си
несътвореното. Не,
това не е съдба, нито бог -
това е безсънния вик на прародителя:
                                          "…дене се кюприя градат,
                                          ноще се кюприя събаря,
                                          Събаря, темел не фаща…"
Сетне се вижда -
с гозби в ръце към него иде любимата.
Без ръце, без очи, без глава
той я подвежда към
необходимата смърт.

 

 

 

 

върни се | продължи

Публикация в кн. „Опит за определение“, Илко Димитров, Изд. „Български писател“, С., 1989 г.
Електронна публикация на 14. януари 2008 г.
©1998-2018 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]