Илко Димитров

поезия

Литературен клуб | страницата на автора | „Опит за определение“

 

Нощта

 

Илко Димитров

 

 

За тебе, будния, са шумовете нощни,
над твоето ухо наведени са вещите
и те - неразличими - оживяват.
Отблизо, сякаш от самия тебе,
идат звуците във чувстващата тъмнина,
която те отделя
                                                  с едно угасващо движение
от целия останал свят.
В игра безумна с твоето съзнание -
ту пратеници негови, ту негови незрими повелители -
се появяват сенките с различна плът.
Певец без образ, той като че ли
около теб нарочни чувства предизвиква,
а ти си единствения слух,
                                                                вторачен в мрака.
Ала не вярвай на нощта!
Самотата ти - останала без страж във този час -
света преобразява.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | продължи

Публикация в кн. „Опит за определение“, Илко Димитров, Изд. „Български писател“, С., 1989 г.
Електронна публикация на 14. януари 2008 г.
©1998-2018 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]