Илко Димитров

поезия

Литературен клуб | страницата на автора | „Опит за определение“

 

Настроение

 

Илко Димитров

 

 

Учуден съм, че още дишам, че крача,
че изпитвам глад и жажда.
Учуден съм, че свита в най-малките си измерения,
душата ми предишната обвивка обитава още.

 

     И тези две ръце, които се размахват грозно,
гласа ми, изричащ думите неоправдано гръмко,
пространството за мене отредено с факта
на триизмерното ми тяло.
Би трябвало във миг
                                                  да се превърна в нищо -
не, по-добре във плъх или в змия,
или в изгниващ клон в най-калната от есените.
Наистина, ужасно чудно ми е как
независимо от мойте настроения живее тленното ми тяло,
извършва своите движения само,
само се смее и само се радва.

 

А ето и сега, когато моя дух е паднал,
и кръвта ми като вятър преминава през сърцето -
отново ритуала си започва жреца-тяло
и старите, подвластни на безкрая
                                                                      форми и движения
нашепват свойте очевидни заклинания.
Встрани от себе си - единствен мрачен зрител, -
как да изкрещя -
да хвърли странната си маска немия актьор
                                                                      сред сумрачната зала!

 

О, мога ли да се опра, за да се вдигна,

 

когато съм в едно -

 

предчувствие и камък.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | продължи

Публикация в кн. „Опит за определение“, Илко Димитров, Изд. „Български писател“, С., 1989 г.
Електронна публикация на 14. януари 2008 г.
г1998-2016 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]