Илко Димитров

литература за деца

Литературен клуб | страницата на автора | „Приказки за Попо“

 

ЗА ИЗМИСЛЕНОТО И ЗА ДЕБЕЛИЯ КРАК

 

 

          Няма никакво съмнение, че един истински сладолед е сто пъти по-добре, отколкото цял сандък с измислени диаманти. Само че не е съвсем така. И ти знаеш това много добре. Знаеш например, че след като изядеш един, два, три, четири, пет – ей, престани! – сладоледа, не би имал нищо против шепа измислени диаманти, шапка невидимка или най-малкото да си велик измислител на приказки. Всъщност излиза, че един истински сладолед е равен на едно измислено нещо. Важното е, че всяко от тях си има мястото в главата ти. Ти не гледай, че е малка – или поне по-малка от кофата за боклук. В нея има място за повече неща, отколкото във всички кофи за боклук на света, взети заедно, например. И това е така, защото ти можеш да измисляш каквото си искаш. Ето – сладоледът си е същият – даваш стотинките и ти го дават такъв, какъвто някой друг го е направил, докато измисленото нещо можеш да си го направиш ти, както си пожелаеш, и да правиш с него каквото си пожелаеш. Освен това, ако неизмисленото не е достатъчно смешно или поне малко умно, ти можеш лекичко да го поправиш с измислени неща – как сам ще се сетиш, когато му дойде времето.
          Неудобството идва, ако смесиш измисленото с неизмисленото и не ги поставиш там, откъдето си ги взел. Тогава ще настъпи объркване, в което или ти ще си изпатиш по някакъв начин, или измисленото – което е все едно. Ако решиш, че истинският сладолед е измислен, при опита ти да го поправиш, добавяйки още зелен, кафяв, розов или бял, можеш да се оплескаш по такъв начин, че да те е срам най-малко две минути.
          И все пак измисленото помага. Не че лекува като точилката и аспирина, но запълва онези дупки около тебе, които са оставили истинските неща. Защото около всяко истинско нещо има празно пространство, което ти запълваш с твое измислено нещо. Така си правиш свой свят. И когато някой дебел и мръсен крак дойде и ритне истинските ти кули от дърво, остават да стоят измислените от тебе, тъй като тях само ти можеш да видиш.
          Докато отново не наредиш истинските, правейки дълъг нос на дебелия крак.

 

 

 

 

 

върни се | продължи

Електронна публикация на 29. юни 2010 г.
Публикация в кн. „Приказки за Попо“, Илко Димитров, Изд. „АРГЕС“, С., 1992 г.
©1998-2018 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]