Илко Димитров

литература за деца

Литературен клуб | страницата на автора | „Приказки за Попо“

 

ЗА ПОЛЗАТА ОТ НЕПРЕКЪСНАТОТО ПРАВЕНЕ НАПУК

 

 

          Естествено, първото, което извършваш, след като ти е заповядано нещо, е да направиш обратното. Нищо по естествено няма от това. И като си помислиш само наистина. Появява се някой с вид на търкалящ се айсберг, както си се занимаваш с нещо важно – например разширяваш с пирон дупка в перде, изготвена предварително от тебе, та появява се някой с вид на изкипяващо прясно мляко и те просва на пода с някакво изречение от една, най-много – две думи. Когато трябва ти да обясняваш причините, поради които си осъществил някоя беля, трябва да приказваш надълго и нашироко. А сега – с две думи. Абсурд! Задълбочаваш се още по-нашироко в дупката – разбира се, докато не влезеш в ръкопашна схватка с някого.
          Трябва веднъж завинаги да разберат – ти не си празно пространство, през което да минават с нови маратонки разни умни и недостъпни мозъци, ти си някой, който все още не е разбрал каквото трябва – по уважителни причини, - но на всяка цена някой ден (или нощ) ще го разбере. Ако иска.
          Но как да го разбере, като никой не обяснява, нито позволява – а направо забранява. Добре де, преставаш с дупката и се превръщаш в сладко дунапренче, което излъчва самото послушание. Да, обаче отвътре, някъде около корема, нещо те чопли и те тласка в неизвестна посока, тъй като самият ти си в неизвестност. Тъй като разширяването на дупката очевидно вече е свързано с телесни увреждания, то с удвоена енергия се нахвърляш върху друг обект – например върху дъното на тиган, по което стържеш с вилица. Не си ли опитвал? Получава се фантастично! Господ да те пази! Ето – причината за всяко недоразумение е забравянето, то ти пречи да разбереш какво става около тебе. Но пък ако го няма изобщо – животът щеше да е блудкав като разреден с газирана вода крем карамел, защото всичко щеше да е тихичко и равничко – направо да умреш от глупост! Оказва се значи, че трябва да има нещо, което искаш да го махнеш, но без което ще е скучно. Всъщност зависи от тебе. Ако си вярваш на всичко, които ти се приказва, можеш някоя сутрин да се видиш в огледалото с големи космати уши, малка розова опашчица и кръгли (маймунски) очи. Живей, ако ти харесва!
          Така. Но за да разбереш едно нещо, или трябва сам да се заемеш с него, или някой друг да се заеме. Забелязал ли си обаче, че когато ти се заемаш, никога не разбираш каквото трябва и откъдето трябва, като освен всичко накрая се заемат само с тебе. Ако пък се заеме друг, отново нищо не се получава, тъй като той научава нещото за себе си, а за тебе остава киното. Объркана работа.
          Така или иначе – ти се заемаш с разбулването на тайната. Защото не би искал да имаш големи космати уши и кръгли (маймунски) очи. Или поне не тогава, когато не ти харесва. Характерно за забранените неща е, че освен дето не трябва да се правят, не може да се обясни защо е така. Или не може да се разбере. Както и да е – ефектът е един и същ. Ето – забраняват ти да правиш дупки в перде. Защо? Ако ти е забранено на земята, на Луната дали не е разрешено? Ако е забранено днес, утре при нужда може дори да е полезно, ако искаш тайно през дупката да наблюдаваш стената. Или ако един ти забранява, а друг, който много-много не му мисли за пердето – няма ли да му е все едно? Къде отива тогава забраната? Или може някой да не обича да му се пращи с плат за пердето, или може да не обича дупки, или да не обича пирони, или направо да не обича неща, които не обича – това сериозни причини ли са? Само че съвсем не е без значение защо именно ти не трябва да правиш именно дупка в именно перде. Какво честно има в това – да не ти се разрешава нещо, което ту е позволено, ту не е, и никой не знае защо, или ако знае – то не цялата истина (за Луната например).
          Ето защо първото нещо, което трябва да се направи, е да се извърши онова, което е забранено. Така ще се опиташ сам да разбереш истинската причина. А може би някой ти забранява, защото иска да я разбере преди тебе? Или го е страх?
          И щом разбереш истинската причина, пердахът, който те очаква, ще бъде направо като награда. Награда за тебе, разбира се, защото сам си достигнал до нещо, което някой крие от тебе, без сам да знае защо.

 

 

 

 

 

върни се | продължи

Електронна публикация на 29. юни 2010 г.
Публикация в кн. „Приказки за Попо“, Илко Димитров, Изд. „АРГЕС“, С., 1992 г.
©1998-2018 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]