Илко Димитров

поезия

Литературен клуб | страницата на автора | азбечен каталог

 

РАЗЧЛЕНЯВАНЕ

 

Авторът благодари на Димитър Тановски
за спомоществователството.

 

Илко Димитров

 

    Субектът поставя екзистенциални въпроси. Дава отговор на
    един от тях, като очевидно смята, че отговорите на останалите
    въпроси са така свързани с първия, че биват замествани от него.
    В самото начало субектът се тревожи от натрупването на проблеми, което
    е непосилно. Правилността на този извод се потвърждава от фактическата
    констатация в края на сегмента, която по същество обезсмисля поставянето
    на каквито и да било въпроси.

 

Не стига Битието,
не само смисъла или безсмислието на живота,
но и ада - днес и тук,
не е ли много? Как
с товара от месо във черепа оставаме
или липсата на дух е съхранила от разлагане телата ти?
„Наведена глава сабя не я сече“ - но и корона не носи.
Не разбрахме ли накрая, че не тялото ни боледува,
а разума? И че оцелява той,
надмогвайки глада и жаждата
с изящната увереност на бог.
Това да бяхме проумели,
можехме да бъдем силни днес.

 

Но като в бедствие побягва всеки,
разблъскван от безверие и ужас.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | продължи

Публикация в кн. „Разчленяване“, Илко Димитров,
редактор: Силвия Чолева, Изд. „Стигмати“, С., 2001 г.
Електронна публикация на 03. октомври 2007 г.
©1998-2018 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]